Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start writing!

Както посочих в Част 1, думи от рода на „Страхотен си!”, „Ти си чудесно дете!”, „Много добро дете си!” са безполезни похвали, а в някои случаи дори и вредни. Питате се защо? Какво лошо има в това, когато е направило нещо хубаво, детето да чуе, че е чудесно? Continue reading →

Сигурно всеки е чувал, че като похвали детето, допринася за самочувствието му. Но дали това наистина е така?

Да разгледаме следната случка:

Ани, на 11 години, е решила да зарадва майка си, като измие съдовете след вечеря. Майка й Петя е много доволна от инициативата на дъщеря си. След като момичето е приключило с миенето, майка й я целува и казва: „Прекрасна си! Какво ще правя без теб?”

Ани се усмихва, но в съзнанието й се прокрадва мисълта: „Ако не мога да измия съдовете, значи няма да съм прекрасна. Или поне майка ми няма да ме възприема така. Но не е по силите ми да ги мия всяка вечер. Значи не съм толкова прекрасна.” Continue reading →

Огладнял, 7-годишният Станислав отива в кухнята и изважда от шкафа чинията с кекса, който знае, че майка му е прибрала там. Започва да яде и след около 15 минути от кекса е останало само малко парче. Прибира чинията обратно в шкафа и се връща в стаята си.

По-късно майка му подготвя масата за вечеря. Отваря шкафа, вижда почти празната чиния и веднага разбира, че Станислав е изял кекса, защото 10-годишният му брат и баща му току-що са се прибрали. Не се стърпява и крещи на сина си: Continue reading →

Когато се замисли как да се държи с детето си, независимо на каква възраст е то, обикновено всеки родител си казва, че трябва да бъде обективен и толерантен. Да предаде на своя син или дъщеря най-добрите си познания за живота, да го научи уверено и спокойно да преодолява проблемите, пред които неизбежно ще се изправи.

Но добрите планове и намерения са едно, друго е това което става на практика.  Колко често родителят става жертва на собственото си настроение! Крещи, ядосва се, обвинява и обижда детето дори и при незначителен проблем. Например виждайки разхвърляна детската стая, казва: „Какво е това безобразие? Не си достоен и в кочина да живееш!“  След това осъзнава, че е прекалил и се опитва да се извини. Примерно така: „Извинявай, не исках да кажа това. Достоен си.“  (по д-р Хаим Гинът). Continue reading →

Всички знаем, че детството е периодът, през който се изгражда характерът на даден човек и се формират качества, които обуславят целия му по-нататъшен живот. И всеки родител желае най-доброто за своето дете. Но дали действително му дава най-доброто, дали го води по правилния път? Този въпрос стои пред всеки мислещ родител. А окончателният резултат става известен едва след като детето вече не е дете.

Реших да започна този блог, за да споделя своите виждания относно дилемите, пред които са изправени родителите при отглеждането и възпитанието на своя син или дъщеря. Надявам се да ви помогна да дарите детето си с благополучие във всички аспекти на живота.

Росица Стратиева, „Ти си Героят!“