Както посочих в Част 1, думи от рода на „Страхотен си!”, „Ти си чудесно дете!”, „Много добро дете си!” са безполезни похвали, а в някои случаи дори и вредни. Питате се защо? Какво лошо има в това, когато е направило нещо хубаво, детето да чуе, че е чудесно?

Причината е следната: следващият път, когато вашият син или дъщеря не успее да се справи добре, инстинктивно ще си помисли, че вече не е чудесно дете. Получава се връзка между самоуважението и постигането на успех. А в живота на всеки има неуспехи – и в най-незначителните, и в съществените неща. Няма как вашето дете да се размине с тях. Подобни похвали карат детето да мисли, че то е ценено само, когато успява. Създават страх от провал. А страхът от провал е причина за пасивност.

Васил, който скоро се е научил да играе шах, побеждава баща си, човек запален по шаха и гордеещ се с победите над приятелите си. Бащата Стоян веднага възкликва: „Васко, ти си страхотен шахматист!” Следващият уикенд Стоян няма търпение да предложи на сина си да направят една партия шах. Но Васко отказва под претекст, че има много домашни за училище. А всъщност Васко си казва: „Това, че миналият път победих, беше чист късмет. Няма как да го повторя отново. Не съм никакъв шахматист, камо ли „страхотен”. По-добре да откажа, отколкото да се изложа.”

Съвсем друга щеше да бъде ситуацията, ако Стоян беше казал на сина си: „Много ми харесаха ходовете, които направи. Особено този с офицера. Как само ми застраши царицата!” Така Васко би си направил извод, че може да мисли логически.

Деца, които получават похвали за положените усилия, не свързват самоуважението си с постигането на успех. При евентуален провал те приемат това като временен неуспех или липса на усилия, а не като недостатък на характера им.

https://xn--c1aeha6aldgh3k.xn--80asehdb/wp-content/uploads/2015/11/crown-304808_1280.png

Вместо да кажете на детето си „Чудесен си” или „Чудесна си”, кажете „Свърши чудесна работа.” И пояснете какво точно ви е харесало в направеното от детето. Дори и крайният резултат да не е добър, похвалете усилията на детето, неговото желание да постигне нещо добро. Така то още повече ще се стреми да направи нещо добро, да изпълни по-трудни задачи.

Автор: Росица Стратиева, „Ти си Героят!“