Огладнял, 7-годишният Станислав отива в кухнята и изважда от шкафа чинията с кекса, който знае, че майка му е прибрала там. Започва да яде и след около 15 минути от кекса е останало само малко парче. Прибира чинията обратно в шкафа и се връща в стаята си.
По-късно майка му подготвя масата за вечеря. Отваря шкафа, вижда почти празната чиния и веднага разбира, че Станислав е изял кекса, защото 10-годишният му брат и баща му току-що са се прибрали. Не се стърпява и крещи на сина си:
– Ей, момченце, какво си направил! Излапал си целия кекс! Не те е срам! Егоист! Мислиш само за себе си.
– Мамо, бях много гладен и не издържах.
– Като си бил толкова гладен, защо не ми каза да ти направя нещо за ядене, а веднага се нахвърли на кекса?
– Ами нали ти ми каза да се оправям за всяко нещо сам!
– Оправяш се ти! Така си се оправил, че… Ето, сега остави брат ти без кекс. Мислиш ли, че и на него не му се яде. Ужасен си! Марш в стаята си!
Когато майката е разгневена, от прекрасно слънце става изгарящо с пламъците си слънце.
Станислав се разплаква и отива в стаята си.
Майката също се разстройва. От една страна смята, че е била права да му се скара, но от друга страна се ненавижда, че вдигна такъв скандал за храна.
Какво чувства Станислав в момента? Болка и унижение плюс силна обърканост. Мислил си е, че като си вземе сам ядене, изпълнява препоръката на майка си да се справя сам. Даже до преди малко е бил горд от това, че е успял да се нахрани, без да я притеснява. От друга страна сега си представя как и на батко му му се хапва кекс. Значи майка му е права, когато казва, че е ужасен.
Несъмнено в тази ситуация майката е допуснала ред грешки:
- Казала е на сина си да се стреми да се справя сам с всичко. Това по принцип е нещо, на което всеки родител трябва да учи децата си. Но трябва ясно да се дефинират дейностите, с които детето може да се справя само, като с времето кръгът се разширява. Ясно е, че 7-годишно дете не може само да си приготви храна, както не може да свърши и много други неща. И когато му кажем „Трябва да се справяш с всичко сам”, посаждаме семената на неприятни, а в много случаи и опасни ситуации. Друго е, ако кажем на детето: „Вече си на 7 години. Можеш сам да си оправяш леглото, да си събираш в чантата това, което ти е необходимо за училище, да си измиеш плодове, …”. Това са само част от многото дейности, с които децата могат да се справят сами. И когато родителите искат детето им да придобие самостоятелност, трябва ясно да определят какво очакват от него.
- Критикува детето, като му поставя обидните етикети: „егоист” и „ужасен”. След скандала детето разбира, че е постъпило неправилно и приема в съзнанието си, че тези епитети са верни, че то е лошо. Когато поставяме на детето етикети, ние не му помагаме да се освободи от негативните качества, а напротив затвърждаваме характеристиката, която критикуваме. Можело е в случая майката да каже: „Изял си кекса. А трябваше да оставиш за брат ти и за нас. И за нас кексът е толкова вкусен колкото и за теб”. Така следващият път Станислав не би изял всичко без да помисли за брат си, а и не би останал с усещането, че самият той не е добър човек.
Автор: Росица Стратиева, „Ти си Героят!“