Когато се замисли как да се държи с детето си, независимо на каква възраст е то, обикновено всеки родител си казва, че трябва да бъде обективен и толерантен. Да предаде на своя син или дъщеря най-добрите си познания за живота, да го научи уверено и спокойно да преодолява проблемите, пред които неизбежно ще се изправи.

Но добрите планове и намерения са едно, друго е това което става на практика.  Колко често родителят става жертва на собственото си настроение! Крещи, ядосва се, обвинява и обижда детето дори и при незначителен проблем. Например виждайки разхвърляна детската стая, казва: „Какво е това безобразие? Не си достоен и в кочина да живееш!“  След това осъзнава, че е прекалил и се опитва да се извини. Примерно така: „Извинявай, не исках да кажа това. Достоен си.“  (по д-р Хаим Гинът).

Разбира се горният пример е шега, но нима не се случва често неволно да вгорчаваме живота на децата си? Да засрамят и унижат детето си не е нещо непознато за много родители. Раздразненията, проблемите, пред които всеки се изправя често, може да служат като извинение за лошото отношение към детето, но само за миг. В следващия момент родителят осъзнава, че трябва да реагира по-човечно.

Как е добре да постъпи?

        – Да покаже, че е ядосан, но без да обижда,  

        – Ясно и кратко да обясни какво не одобрява.

Трудностите не изчезват отведнъж. Но разбирането, че реакциите на родителя водят до определени последици за детето, определено помага.

Автор: Росица Стратиева, „Ти си Героят!“